Малък градски театър „Зад канала“

Превод Мая Праматарова
Редактор Валентин Ганев
Превод на стиховете Димитър Кенаров
Режисьор Явор Гърдев
Художник Никола Тороманов
Композитор Калин Николов
Фотограф Павел Червенков

Участват Жорета НИКОЛОВА, Светлана ЯНЧЕВА, Валентин ГАНЕВ



С Валентинов ден Иван Вирипаев е написал пиесa-послепис на друга пиеса - "Валентин и Валентина" на Михаил Рошчин. Младият драматург обаче е бил толкова виртуозен в този си опит, че послеписът му се е превърнал в напълно самостоен текст. Даже е развил жанра на послеписа в такава степен, че няма нужда да си чел писмото. Послеписът, макар и по-кратък, изцяло го съдържа в себе си.

Тийнейджърките от пиесата "Валентин и Валентина" на Михаил Рошчин са се превърнали в две старици, които още минават за „женици”, но все още летят на крилете на старата си любов и не само политическият преход, но дори и самата смърт не е в състояние да ги откаже от нея. Това не са опустошени, а по-скоро озарени от незагасващия пламък на любовта героини и дори тежестта на отминаващото време не е в състояние да ги съкруши.

Валентинов ден е една сърдечна и силно емоционална пиеса за любовта. Мотото, поставено от автора под заглавието й, е от арабския философ от 9-ти век Кора Ал Музани:
“Не се опитвайте да търсите логика във времето. Във времето няма логика. Не се опитвайте да обясните времето по логичен път, времето като такова, не съществува. Има само две неща: любов и любов.”