– Бракът е капан само за наивниците, а всички останали си преживяват чудесно – каза Ани, докато разбъркваше кафето си. – Жените като нас похапват сиренцето в капана, нали? – усмихна се нейната приятелка Кети.

– Жените като нас се хранят единствено със сиренцето, а други попадат в капанчетата заложена за нас – смигна хитро Ани и похапна с наслада от пастата.
Двете се изкикотиха шумно, един от келнерите се обърна, стрелна ги с поглед и Ани съучастнически му намигна.
– Не сваляй келнерите, мила! – скара й се нежно Кети.
– Като им свалиш панталоните, всички мъже са еднакво безпомощни, скъпа!
Нима не го разбра още? – подметна Ани, отпи от кафето и отсъди: – Мисля, че не ти липсва опит по отношение на келнерско-барманското съсловие... – лека иронична усмивка се плъзна по устните й, но веднага се стопи.
– Ако намекваш за мимолетната ми връзка с бармана от бар “Скай”, не си права – той беше наистина животно, но пък толкова надарено! – Кети притвори очи и едва забележимо потръпна от спомена за преживяваната цели три месеца наслада. Знаеше, че Ани внимателно и завистливо я наблюдава.
Сладкарницата постепенно се изпълваше с изисканите си посетители. Влязоха две възрастни дами, целите в бяло, а на съседната маса приседна господин на средна възраст и разгърна брой на “Таймс”.
– Късметът най-сетне е споходил и нашия приятел Весо – намигна палаво Ани. – Нима?! Бях започнала да мисля, че е безполов или пък, че е завил по обратния път... – студено, осъдително поклати глава Кети.
– Журналистка, представи си! Двайсетинагодишна негодничка! – разпали се Ани.
– Завиждаш ли? – попита предизвикателно Кети.
– На Весо, на студентката или на жена му? – отговори й с въпрос Ани. Двете жени шумно се изкискаха.
– Жена му ще се пукне от яд, като научи... – поклати замислено глава Ани. – Мислиш ли, че тя не знае? – скептично присви устни Кети.
– Сигурна съм! Щеше да поплаче на рамото ми, ако беше научила...– изсмя се Ани.
– Ами тогава да й помогнем да узнае истината, а? – рече заговорнически Кети. – Тъкмо щях да ти предложа... Ами ти май ми четеш мислите! – плесна с ръце възторжено Ани.
Грейнаха полилеите на тавана и сладкарницата се изпълни с бледа, меко и нежно стелеща се светлина. По огромните огледала затанцуваха сенките на келнерите, те сякаш изпълняваха някакъв езически ритуал.
– Пак ли беше при войничето, скъпа? – попита Кети и смигна съучастнически. – Да, ама за твърде кратко... – въздъхна печално Ани.
– Причината не е било в него, предполагам – подметна ехидно Кети.
Солта май вече надделяваше над всички останали съставки в тортата на приятелството им...
– Е, знаеш моето отношение към момчетата... – сведе глава Ани. Направи го с царствено достойнство. – Отнасям се самарянски към тях, мила. Все пак нали някой трябва да ги въведе в изкуството да се прави любов!... Да ги посвети. Чувствам се като жрица!
– Че ти си като майка Тереза в секса, скъпа! – изкикоти се Кети.
Прозвуча пианото в дъното на сладкарницата, над клавишите му вдъхновено заплуваха пръстите на застаряващ мъж. Двете жени впериха очи в него, после зашариха в търсене на познати по масите. За миг веждите им се повдигаха, когато зърнеха познат, преценяваха ситуацията и реагираха – или се отместваха, или следваше усмивка.
Кети изведнъж уплашено се приведе над масата и повика тревожно Ани с пръст. Двете жени почти опряха глави.
– Ани, съжалявам, но ще трябва да ти съобщя една твърде лоша вест – прошепна Кети.
– Какво има, скъпа? – учуди се Ани.
– Хари... – изрече Кети.
– Какво Хари?! – обърка се Ани. – Какви ги е натворил пак старият пръч?
– Той е тук! – обяви Кети.
– Мо-оля?! – удиви се Ани. – Хари тук?! Но той винаги е твърдял, че никога не стъпва точно тук!
– Не се обръщай. Ще го поставиш в неудобно положение – умолително изрече Кети и сведе глава. – С дама е.
Ани най-напред застина, а после едва забележимо се извърна. Видя го – типичната жалка гледка на разлигавен стар мъж с безсрамно хубава блондинка.
Не успя да я огледа, но убийствената й младост я вбеси.
– Настъпва, мила, сезонът на отмъщенията – въздъхна Кети съчувствено и погали приятелката си по ръката.
– Кой на кого ще отмъщава, скъпа? – попита през зъби Ани, докато палеше цигара.
– Мъжете ни – на нас. Досега ние ги правехме за смях, а сега те ще си го връщат... – поклати печално глава Кети. – Въпреки че пак те ще са за смях, но на други...
– Идваш ли? – попита Ани, докато се надигаше.
– Къде? – удиви се Кети. – Ще ни види. Изчакай, моля те...
– Отиваме при него. Да му правим компания на стария пръч! – отговори решително Ани и вече вървеше към масичката, около която седяха застаряващия й съпруг и момичето.
Кети се поколеба, но все пак я последва.
– Как си, сладък? – изчурулика Ани, като седна на свободния стол и издуха цигарения дим право в лицето на Хари.
– Моля?! – успя да изрече той – тъкмо надигаше чашката с кафе и се изчерви от изненада, а лицето му се сгърчи от неудобство. Направи рязко некоординирано движение, кафето се разплиска и той изтърва чашката. Кафявата течност се разля. Петното бавно, но пък неумолимо нарастваше и пъплеше по бялата покривка.
Кети се тръшна на стола и с погнуса огледа петното от разлятото кафе, щракна шумно с пръсти и се провикна достатъчно високо, за да могат всички клиенти от съседните маси да вдигнат очи към нея:
– Келнер! Махнете тази свинщина!
Един от келнерите пристигна задъхан и ловко смени покривката, понечи да се оттегли, но Ани го пипна за ръкава:
– Ей, готин! Да не си помислиш, че нашият кавалер е пишнал върху масата! – и се изкикоти в лицето му.
Келнерът учтиво кимна и понесе покривката, като непрекъснато извръщаше глава към масата.
Момичето с тревожно любопитство наблюдаваше двете долетели като вихрушка жени.
– Не му пускай ръка! – скара й се неочаквано Ани.
– Моля?! – възкликна момичето с широко отворени от почуда и възмущение очи.
– Казвам да не му пускаш ръка под масата! – изрече с ледено спокойствие Ани.
– Ама...аз...вие...кои сте? – забъбри объркано момичето, както гледаше двете жени с нарастващо изумление и страх.
– Спокойно, палавнице! – посъветва я строго Кети и повика келнера, който се приближи безшумно.
– Едно двойно кафе за клиента ми! Пардон, за господина! – поръча му тя.
Келнерът първо се усмихна, но веднага лицето му прие строг израз и се отдалечи. Все пак първо отиде при колегата си. Каза му нещо на ухото и двамата прихнаха, без да снемат погледи от масата с трите жени и силно пребледнелия мъж.
Ани обви едната си ръка около врата на Хари, притисна го към себе си и подвикна в ухото му:
– Защо не си се вясвал от три дена при мен, готин?
От съседните маси всички вече извърнаха лица – любопитството им бързо се смени с неприкрит укор.
– Толкова редовен клиент ми беше! Да ме разориш ли искаш? Или си намерил друга, която по-добре те връзва и те шиба по задника, а? – Ани го щипна с два пръста по бузата с едната ръка, а с другата нежно го погали.
Момичето гледаше все по-смаяно. Лицето й запламтя от неудобство, тя притисна бузите си с двете си ръце.
– Искаше две момиченца – осигурих ти ги! Чакаха те цяла нощ! Ти да не си обърнал резбата, мой човек, а? – изсмя се грубо Ани, като здраво държеше с две ръце лицето на Хари обърнато към себе си.
– Остави го тоя боклук! Извратен тип! – изсумтя Кети и се обърна подчертано делово към момичето: – Кой ти е босът, маце?
– В какъв смисъл? – повдигна недоумяващо вежди момичето.
– За кого работиш, палавнице? – попита Кети, намигна и се изхили.
– За Лорда – отговори вместо нея Ани, като я огледа критично.
– Какъв Лорд? Каква работа? – попита объркано момичето, като местеше трескаво поглед от едната жена към другата.
От съседната маса млад мъж се изсмя и високо каза на жената до себе си:
– Водят професионален разговор, скъпа!
– Ама те проститутки ли са?! – сепна се ужасена жената.
– Е, щом искаш да сме груби – кой ти е сутеньорът, малката? – пипна здраво брадичката й Кети и я щипна по гушката.
– Ама аз...аз съм студентка... – запелтечи момичето.
Смехът на двете жени изпълни сладкарницата.
– Малката негодничка! – насочи пръст към момичето Кети и се заля в смях, който премина в хълцукане.
– Кажи си тарифата! – Ани я хвана за ръката и я раздруса. – Подбиваш цените, знам те аз!
От всички маси посетителите извърнаха глави към масата, на която се вихреше скандалът. Наблядаваха с подчертан интерес.
Келнерът поднесе двойното кафе пред Хари. Искаше да каже нещо, поколеба се дали да го направи, но все пак се оттегли. За всеки случай застана през две маси, внимателно заслушан в разговора.
– Курвето било студенка! – изкикоти се Кети, обърна се към хората от съседните маси. Те веднага отклониха погледите си.
Келнерът се приближи, но нещо съобрази и спря на метър от масата, огледа се и също се разсмя.
Момичето се разплака и прошепна на Хари:
– Ти! Не те е срам! Какъв си бил!...
– Не ме опипвай, животно! – изписка диво Ани и плесна яростно Хари по лицето. Тя предварително беше нашарила дланта си с червило и сега Хари удивително заприлича на индианец, който след миг ще тръгне по пътеката на войната. Липсваше му само томахавката...
– Ама... – опита се да протестира Хари и стана от стола си.
– Седни, мръснико! Ще се спогодим! Но парите тук и в брой! – дръпна го за ръкава на сакото Ани и Хари отново се оказа на стола си.
Келнерът се изкиска, поколеба се дали да се намеси, но все пак направи само предупредителна полустъпка, огледа се и спря.
Момичето изхълца шумно и неуверено се надигна от стола си.
Келнерът, който хем се забавляваше, хем страхливо се оглеждаше, видя, че към масата се е насочил управителят на сладкарницата, следван от широкоплещест младеж от охраната. Тогава той направи решителната крачка към масата и потупа по рамото момичето:
– Хайде, малката, вън!
Момичето толкова рязко се извърна от негодувание и изненада, че катурна стола си. И келнерът, и момичето едновременно се наведоха да го вдигнат и главите им се чукнаха.
Ана се възползва от момента и плесна звучно момичето по дупето, а Кети я хвана за лакътя и посочи приближаващия управител:
– Хайде да се измитаме, мила!
Момичето пъргаво се надигна и гневно затърси с поглед коя я е плеснал по задника.
– Пак ще се видим, миличка! – изрече развеселена Кети, грабна недокоснатата чаша с кафе пред Хари и бавно я изля върху косата на момичето. То не успя да реагира, стоеше си, а кафето се стичаше по миловидното й личице, преля по шията й и се шмугна по вдлъбнатината между гърдите й.
Келнерът се усмихваше възхитен, но като видя лицето на вбесения управител внезапно стана сериозен, разгневено сграбчи момичето, затика я пред себе си, като я насочваше към изхода. Пътьом обясни на управителя и на зяпналите от почуда клиенти:
– Промъкнала се е! Нова в занаята! Повече никога кракът й няма да стъпи тука!
Кети и Ани в триумфален тръс подминаха келнера, който тикаше като количка момичето пред себе си.
Младежът от охраната затича и настигна Ани. Тя само се обърна и в движение пъхна банкнота в ръката му. Младежът тръгна след двете жени, разперил двете си ръце.
Преди да излезе от сладкарницата, Ани се извърна и звънко подвикна към Хари, който стоеше прав, с нашарено лице – като индианец пред решителния бой:
– Довиждане, готин! Пак ще се видим!
Двете жени изскочиха на булеварда и тръгнаха по пустата улица. Кискаха се, смушкваха се и си припомняха случката...
Когато таксито ги стовари пред къщата на Ани, Кети излезе след нея да я изпрати, като помоли шофьора да я почака.
– Да идвам ли на помощ? – попита Кети.
Забавно й беше. Не посмя да признае, че след като узна часа на срещата на Хари с момичето, светкавично покани жена му да се видят в същата сладкарница. Това си беше едно мъничко отмъщение, каквото Ани заслужаваше, защото сезонът на отмъщенията помежду им продължаваше през цялата година.
– Да му изтриваш сълзите ли? – сопна се Ани, докато отключваше, и неочаквано вбесена, тресна гневно вратата под носа й.
– Настъпил е сезонът на отмъщенията, мила! – констатира весело Кети. И се запъти към таксито.
Мина нарочно пред колата и метна поглед към лицето на шофьора. Срещна очите му само за части от секундата, но разбра, че нещо хубаво й предстои. Само след минути.
В таксито.
Над сезона на отмъщенията пак щеше да грейне слънцето на горещите ласки.

Разказ
от книгата
“Време за изневери”
от Стоян Вълев