Свободно време
Rozali.com » Свободно време » Творчество » Проза
“Женитба”
Ергените някога търсели жени с точно определена зестра. Жените се предлагали чрез цифри.Докато в Европа и Америка излизали десетки списания чиято цел е била познанства между мъже и жени, в България зеела отчайваща празнина.
Решил да я запълни през 1928 г. Исак Селиктар със своето списание, чието заглавие било красноречиво: “ЖЕНИТБА”.
Списанието е трябвало да играе ролята на бюро за запознанства, а инак редакторът имал вече дългогодишен опит в ролята на посредник между млади хора. И го декларира още в първия брой: “В течение на няколко години бях доверено лице и съветник на млади господа и девици”. Нека не ви притеснява това определение “девица”. Така е било прието да се наричат всички неомъжени дами, а доколко са били девици е въпрос който няма никога еднозначен отговор при никоя дама.
Списанието се превърнало в сензация,
предизвикало, колкото бурен интерес, толкова и нападки. Всякакви. Но безспорно интересът е надделявал, защото за първи път българите са можели да прочетат откровените послания на мъже и жени към евентуалните си брачни партньори. Това не е било плесница към морала, а излизане на бял свят на това, което инак се е шептяло от сватовници, посредници и роднини.
Какво желаеше от бъдещата си съпруга тогава българинът- ерген?
Преди всичко той търсеше зестра в пари или , но много по-рядко, склоняваше и на имоти. И не се свенеше да посочва точната сума на която държи. Така в списание “ЖЕНИТБА” се появи следната обява: “Българин, 34г. индустриалец , в София, желае да встъпи в брак с госпожица или вдовица , без деца, или с едно дете, която
да има зестра 250 000 лева”.
Ясно и изчерпателно казано, като при търговска операция, то си е и точно така. Друг по-млад, но също така меркантилен тип заявява чрез списанието своята оферта към евентуалната Жулиета: “Младеж, 26 годишен, българин, капитал 700 000 лева, провинциалист желае да встъпи в брак с госпожица или госпожа, която да има толкова зестра”. Този млад господин изисква математическо равенство между себе си и евентуалната си половинка. Имало и шмекери, но проницателните дами, освен най-завеяните и жадни за съпружески ласки, са го проумявали. Ето пример за такъв тип послание, зад чиято красива мантия се крие чиста проба хитрост: “Българин, 26 годишен, поетична натура, живущ в София, желае брак с госпожица или млада вдовица без деца, без разлика на народност,
с добро материално положение”.
Уж “поетична натура” пък не забравя материалното положение и държи да е “добро”. Ясно.
Връх на меркантилното отношение към брака е следното обявление:
“Българин, търговец на гюлово масло с полувисше търговско образование на Запад, желае брак с госпожица, без разлика на народност със
зестра 500 000 лв., за увеличаване на производството,
от добро семейство”. Обявата е сякаш писана от талантливия син на Бай Ганьо.
Е, има и непретенциозни мъже, но те са много по-редки. Българският мъж тогава търсеше жена, която са му предложи добри пари.
Останалото трябваше да дойде от само себе си.В крайна сметка парите бяха основата върху която щяха да процъфтят любовта и нежността, разбирателството, че и бурната страст помежду им.
А какво търсеха тогава момите и вдовиците? Кои свои качества изтъкваха пред мъжете? Някой държаха на лаконични самопортрети като: “положение 10 000 франка и наследство”. Или пък “зестра 40 000 франка и наследство”. Наистина сигурно с тези качества са си намерили бързо половинка в живота. Други подчертават: “запозната с музикалното изкуство” или пък нижат добродетели като “скромна”, “тиха”, “морална”, “от добра фамилия”. Много често се посочва като преимушество “с добро здраве”. Има и такива почти безразсъдни заявления:
“Нямам зестра освен младостта”.
Добре казано. Любопитно звучи и друга една обява: “Госпожица, 24 годишна, израилтянка, шивачка, има зестра, желае да встъпи в брак с господин от същата нация, безпорочен”. Това е стандартното изискване – за “безпорочност” на всички еврейки. Никоя друга националност, а списанието публикува обяви и на французойки и на немкини, не поставят такова наистина неизпълнимо условие. Предполагам, че и евреиките са го пишели просто по традиция, а инак били склонни да се окажат в леглото с опитен любовник, коя жена не го мечтае?
На редактора, стопанин и издател на списание “ЖЕНИТБА” Исак Селиктар се е наложило да води истинска война за възможността мъже и жени в България да публикуват своите обяви. Разбира се, те са го правили чрез инициали, а редакторът е бил посредник. Но не секват жалбите му, леят се сълзи във всеки брой на списанието, а една от тях звучи ето така:
“Братя българи! В кой век живеем?
В коя част на земното кълбо се намира нашата татковина ? Освен Европа и в други материки като Америка, Азия, Африка, Австралия се издават женидбени списания”. И редакторът признава, че се чувствува: “както мисионерите между езичниците, които изпълняват трудна, но благородна задача”.
В крайна сметка списанието спира, а съдбата на храбрия, авангардно мислещ Исак Селиктар ми е неизвестна. Така приключи една издателска авантюра, която според твърденията на редактора е събрала мнозина българи и се завихрило едно семейно щастие, което напомняло несекващ пир.
Автор:Стоян Вълев
Решил да я запълни през 1928 г. Исак Селиктар със своето списание, чието заглавие било красноречиво: “ЖЕНИТБА”. Списанието е трябвало да играе ролята на бюро за запознанства, а инак редакторът имал вече дългогодишен опит в ролята на посредник между млади хора. И го декларира още в първия брой: “В течение на няколко години бях доверено лице и съветник на млади господа и девици”. Нека не ви притеснява това определение “девица”. Така е било прието да се наричат всички неомъжени дами, а доколко са били девици е въпрос който няма никога еднозначен отговор при никоя дама.
Списанието се превърнало в сензация,
предизвикало, колкото бурен интерес, толкова и нападки. Всякакви. Но безспорно интересът е надделявал, защото за първи път българите са можели да прочетат откровените послания на мъже и жени към евентуалните си брачни партньори. Това не е било плесница към морала, а излизане на бял свят на това, което инак се е шептяло от сватовници, посредници и роднини.
Какво желаеше от бъдещата си съпруга тогава българинът- ерген?
Преди всичко той търсеше зестра в пари или , но много по-рядко, склоняваше и на имоти. И не се свенеше да посочва точната сума на която държи. Така в списание “ЖЕНИТБА” се появи следната обява: “Българин, 34г. индустриалец , в София, желае да встъпи в брак с госпожица или вдовица , без деца, или с едно дете, която
да има зестра 250 000 лева”.
Ясно и изчерпателно казано, като при търговска операция, то си е и точно така. Друг по-млад, но също така меркантилен тип заявява чрез списанието своята оферта към евентуалната Жулиета: “Младеж, 26 годишен, българин, капитал 700 000 лева, провинциалист желае да встъпи в брак с госпожица или госпожа, която да има толкова зестра”. Този млад господин изисква математическо равенство между себе си и евентуалната си половинка. Имало и шмекери, но проницателните дами, освен най-завеяните и жадни за съпружески ласки, са го проумявали. Ето пример за такъв тип послание, зад чиято красива мантия се крие чиста проба хитрост: “Българин, 26 годишен, поетична натура, живущ в София, желае брак с госпожица или млада вдовица без деца, без разлика на народност,
с добро материално положение”.
Уж “поетична натура” пък не забравя материалното положение и държи да е “добро”. Ясно.
Връх на меркантилното отношение към брака е следното обявление:
“Българин, търговец на гюлово масло с полувисше търговско образование на Запад, желае брак с госпожица, без разлика на народност със
зестра 500 000 лв., за увеличаване на производството,
от добро семейство”. Обявата е сякаш писана от талантливия син на Бай Ганьо.
Е, има и непретенциозни мъже, но те са много по-редки. Българският мъж тогава търсеше жена, която са му предложи добри пари.
Останалото трябваше да дойде от само себе си.В крайна сметка парите бяха основата върху която щяха да процъфтят любовта и нежността, разбирателството, че и бурната страст помежду им.
А какво търсеха тогава момите и вдовиците? Кои свои качества изтъкваха пред мъжете? Някой държаха на лаконични самопортрети като: “положение 10 000 франка и наследство”. Или пък “зестра 40 000 франка и наследство”. Наистина сигурно с тези качества са си намерили бързо половинка в живота. Други подчертават: “запозната с музикалното изкуство” или пък нижат добродетели като “скромна”, “тиха”, “морална”, “от добра фамилия”. Много често се посочва като преимушество “с добро здраве”. Има и такива почти безразсъдни заявления:
“Нямам зестра освен младостта”.
Добре казано. Любопитно звучи и друга една обява: “Госпожица, 24 годишна, израилтянка, шивачка, има зестра, желае да встъпи в брак с господин от същата нация, безпорочен”. Това е стандартното изискване – за “безпорочност” на всички еврейки. Никоя друга националност, а списанието публикува обяви и на французойки и на немкини, не поставят такова наистина неизпълнимо условие. Предполагам, че и евреиките са го пишели просто по традиция, а инак били склонни да се окажат в леглото с опитен любовник, коя жена не го мечтае?
На редактора, стопанин и издател на списание “ЖЕНИТБА” Исак Селиктар се е наложило да води истинска война за възможността мъже и жени в България да публикуват своите обяви. Разбира се, те са го правили чрез инициали, а редакторът е бил посредник. Но не секват жалбите му, леят се сълзи във всеки брой на списанието, а една от тях звучи ето така:
“Братя българи! В кой век живеем?
В коя част на земното кълбо се намира нашата татковина ? Освен Европа и в други материки като Америка, Азия, Африка, Австралия се издават женидбени списания”. И редакторът признава, че се чувствува: “както мисионерите между езичниците, които изпълняват трудна, но благородна задача”.
В крайна сметка списанието спира, а съдбата на храбрия, авангардно мислещ Исак Селиктар ми е неизвестна. Така приключи една издателска авантюра, която според твърденията на редактора е събрала мнозина българи и се завихрило едно семейно щастие, което напомняло несекващ пир.
Автор:Стоян Вълев
