Връзката между възрастен и семеен мъж и младо свободно момиче е неостаряващ сюжет на стотици хиляди легенди, романи, филми и семейни саги.
Както изглежда, този сюжет, въпреки очевидната си безнравственост, вълнува човечеството от всички времена и по всички краища на земята именно с тази драматична смесица от чувства, отговорност, вина, обществена присъда, социални норми, страст, страх, срам, копнеж по новото и забраненото...

Историята на Клинтън и Моника в днешни дни доказва още веднъж колко непредвидими и дълбоко трагични могат да бъдат последствията от един такъв - на пръв поглед красив и безболезнен и за двамата флирт, дори и ако никой друг не научи за това. И не става дума за общественото порицание, за огорчението и моралните травми върху близките на „героите", а за онези ерозиращи душата чувства, които след време може да се окажат дребното камъче, обръщащо голямата кола на живота ни.
Това иска да ни каже със своя разказ и чешкият психолог и писател Иржи Новак, макар и с чувство на хумор и добродушна насмешка над баналността на тази тема.

Тя използваше всеки повод, за да се вмъкне в кабинета му и да го залее с блясъка на очите си, с уханието на парфюма си, с бълбукането на смеха си...
Гъвкавите движения на бедрата и под копринената пола, широкият разрез на сочната уста, от която понякога надничаше тясно розово езиче, нежните трапчинки на мишниците, прилични на мъхести гнезда на дребни птички... След време този изглед започна да му липсва. Тогава разбра, че е обект на цялостна обсада, това едновременно го поласка и разтревожи.

В парка, където разхождаше кучето си, и в сладкарницата, от където купуваше сладкиши за децата си, в шах-клуба и в кварталното кино, където в събота можеше да се видят сутрин интересни документални филми: тя винаги беше наблизо, готова да го слуша, да му се усмихва, да го докосва - уж случайно - с малките си заострени пръстчета, с края на шалчето си, с кичурче, развяваща се от вятъра коса...

О, прастарата игра между готовото на всякакви лудории младо и свободно момиче и възрастния сериозен мъж, обременен от мисълта за брака си, обществото, кариерата!

Провинциалният град, това хлевоусто чудовище с хиляди очи и уши, продрема началото на тази история.

Но служителите в предприятието, където работеха и двамата, подушиха това още във въздуха.
Между рецептите за кнедпи и оплакванията от деца и свекърви се появи нова тема:

„Шефът е отслабнал, но това му отива... Яяя. почнал е да се бръсне всеки ден!... Абе какви са тези нови ризи?!... Гледай ти, той имал чувство за хумор!"

Тя писа на приятелката си в Прага:
„Отначало си мислех, че е скучен и надут като пуяк. Но сега намирам, че е като кокосов орех - отвън е набръчкан и вдървен, но отвътре надушвам вкусна ядка. Но кога ли тази черупка ще се счупи, нямам търпение!"

Най-после той се престраши и я покани да го придружи до филиала на предприятието, на трийсетина километра от града.
Служебно пътуване, служебна кола, наглед всичко изглеждаше оправдано в служебен план, но защо тъкмо тя? Тайната ставаше прозрачна и двамата го съзнаваха
Тя отскочи в обедната почивка да се преоблече в къщи. Отначало искаше да облече красиво черно бельо, но после се отказа - никой мъж не обича в първите минути на близост да заплита треперещи пръсти в презрамки и заяждащи закопчалки. Накрая се спря на една свободна рокля, затваряща се на кръста само с едно копче, като халат, а под нея кожата й дишаше гола и топла.

На отиване говореха непрекъснато, сякаш мълчанието можеше да ускори взривяването, еднакво плашещо и за двамата.

На връщане се смълчаха - здрачаваше се, от радиото се лееше музика, чуваха дишането си... Той спря колата си край една нива под предлог, че е ожаднял.
Отвори термоса, напя двете чашки с портокалов сок и докато й подаваше нейната, капачето на термоса се изплъзна надолу.
Наведе се да го потърси и като насън, с притворени очи, прегърна коленете й, помургавели от слънцето. Добре че движението на шосето по това време беше замряло, защото шарената й рокля, захвърлена на задното стъкло, привличаше погледа като знаме в пустинята...

По коридорите плъзна пикантна новина: „Шефът повикал майстор да монтира на етажа му душ... И наредил да подновят завесите му, като сам избирал десена и искал да е по-плътен платът."
Тя направи най-сериозното откритие в своя интимен живот - любовната дарба няма почти нищо общо с издутите бицепси и мъжествения профил...
Нямаха кой знае какви възможности, но това само разпалваше жарта на желанието. Ако можеха да говорят двете изтъркани канапета в кабинета му, неудобният кожен фотьойл в стаята на секретарката, новият мокет в изложбената зала... Имаше какво да разкажат и двете най-отдалечени алеи на стадиона, както и последните седалки на балкона в кино „Светлина"...

Тя го научи на всичко онова, което младостта знае по интуиция като дишането: да се смее и забавлява в леглото, да опитва всичко, което му дойде наум, да се забравя в играта...

Той я свикна на внимание и нежност, които й бяха непознати.

Никой преди нея не му беше казвал, че притежава таланта на търпението и изобретателността - рядък дар за всеки любовник.

Никой преди него не бе завоювал тялото й, дарявайки всеки сантиметър с целувки и гальовни имена: така, редом с Венериния хълм се появиха Платото на въздишките, Пътеката на изненадите, Полянката на утехата, Портокаловите рифове...

Наближаваше краят на нейния стаж. Градът вече ръмжеше, втренчен в честите им командировки и „случайни" срещи в крайградски ресторантчета и мотели.

Една сутрин жена му го стресна с въпроса: „Откога почна да си купуваш такива скъпи дезодоранти?"

Една от секретарките му, стара мома, веднъж се осмели да й направи забележка: „Как може да идваш на работа с такива прозрачни блузки, това да не ти е плажът на Златни пясъци?"

Често пъти на сутрешните съвещания тя не можеше да издържи на изкушението да събуе обувката си под заседателната маса и да промуши босите си пръсти там, където свършва чорапът и почва голата кожа под панталона. Едва сдържаше смеха си, когато съзираше как по лицето му плъзваше червенина - и то тъкмо преди да смъмри заместника си.

Когато се разделиха, те си обещаха, че ще се виждат често в големия град. Не подозираха, че съдбата вече е изгасила огъня и разхвърля въглените.

Той не знаеше, че годините занапред ще избистрят спомена и ще засилят болката му, сякаш беше открил и преждевременно изгубил самата тайнствена билка на живота, по-скоро - на вечността!

Тя също не предугаждаше още, че никога повече няма да се чувства добре с някой от тия самодоволни млади красавци, които и в леглото дори не хвърлят дъвката от устата си.

Ех, защо й трябваше да се хваща на бас с приятелките си, че за трите месеца на стажа може да прелъсти даже шефа си, какъвто и да е той!

Автор: Иржи НОВАК