За всяка жена този, когото обича, е трудно разрешима задача. Смислената и разсъдлива жена се стреми да се справи с нея, вземайки под внимание това, което е дадено.

Тя си казва:”Той е такъв, какъвто е, и с това ми е интересен и, ако го обичам, трябва някак да свикна с него”. А взискателната и избухлива жена отказва да приеме изходните данни, или казано иначе – чертите на физическия и нравствения облик на нейния мъж или любовник. Тя наивно мисли, че ще успее да го промени.

Вместо да реши веднъж завинаги: “Той е такъв по природа, как да го направя щастлив?”, тази властна особа мисли:”Как да го променя, та да ме направи щастлива?”. След като го обича, тя иска той да бъде безупречен, приличащ на оня идеал, който е навеян от книгите и мечтите.

Тя го порицава, мъчи укорява го за думи и постъпки, които с усмивка би приела у всеки друг.
С недоумение тя би отговорила, че такова поведение от нейна страна само по себе си доказва силата на нейните чувства, че ако тя наистина е по-търпима към другите, то е по-скоро от безразличие, отколкото от снизходителност.

На нея и се струва, че решавайки да бъде вярна на един мъж, той би трябвало най-малко да отговаря на нейните вкусове.
В крайна сметка тя според самата нея го превъзпитава заради неговото собствено добро и откакто се е заела с него, той доста се е изменил към най-доброто...

Всичко е така, но за беда хората по правило не желаят “да се променят към по-доброто”, а и не може да се вае човешкият характер, като се ваят бюстовете от глина.

Мъжът, даже юноша, се е оформил под влияние на семейната наследственост, на възпитанието, зад гърба му е определен опит.
Оформил се е физическият му облик, установени са навиците, определени са вкусовете.

Да, възможно е (но не наведнъж) да се отстранят някои слабости, ако това се прави внимателно, меко, гарнирано с комплименти, подобно на това как ваятелят овлажнява глината, втвърдяваща се под пръстите му. Но пряката и припряна критика принуждава мъжа да се защитава.

Любовта, която трябва да бъде надеждно пристанище, се оказва осеяна с бодлите на заплахите и заповедите.

Отначало, ако е много влюбен, той ще се опита да стане по-добър. Но после неговата истинска натура ще вземе връх и той ще прокълне тази, която го пречупва, любовта ще отслабне и умре.

Може би той даже ще започне от цялото си сърце да ненавижда тази, която е похитила най-скъпото му съкровище – предишната вяра в себе си.

Така по вина на твърде взискателните жени между съпрузите се ражда скритата злоба ...

Автор: Андре Мороа