Не, не помня специалните думи,
дето мислех дали да напиша,
във главата ми свирят куршуми
и забравих, че трябва да дишам.

И забравих, че мога да спя
преспокойно до десет и двайсет,
цяла нощ вече будна стоя
на отрязъци от по петнайсет.

Всичко в мен упорито отказва,
упорито отказвам и аз.
Как това, как това ли се казва?
Отчаяние? Болест? Бяс? Страст?

Нямам думи специални за тебе,
ето, виж - всички съм ги раздала,
без на никой от това да му дреме
ги превръщаха в тъжна раздяла.

Много исках сега да ти кажа
нещо красиво и съвършено.
Но в главата ми просто е каша.
И без теб е обикновено.

Автор: Мария Арангелова