Безследно някъде изчезнал –
дочух от хората
“загубен млад човек”
Но бяха ли достойни те,
погубени под бича на умората,
да съдят мен “безгрижното” дете

Удостоен с короната на времето,
разхождах се сред тях,
прикрит под маската на “истинското си лице”
и чувствах всеки миг омразата,
разяждаща безмилостно човешкото сърце

Блажен ще бъде днес незнаещият,
провъзгласено бе от древни времена.
Присъда тежка за ушите ми,
Съдба горчива за рояк дерзаещи сърца

Аз бях един от тях,
с усмивка носих тежкото си бреме,
но истински за мен не бяха те –
лъжливи синове на отминаващото време

Небесна шир ,в пустинен здрач обвита
царува днес във нашите души
и всеки другиму е чужд
и всеки е забравил думата “Прости”.

06.09.2007/nxn