”Всичко на този свят се бои от времето, но времето се бои от пирамидите”- арабска поговорка.

Когато заговорим за Египет, като асоциация в съзнанието ни изниква образа на камили, мумии, мистични гробници и, разбира се, величествените пирамиди. Тези чудни творения, обгърнати в златистите пясъци на Гиза, ни пренасят в друго измерение. Обратно в Древен Египет. Образът от миналото и, като че ли много повече приляга на тази страна. Съвременният и облик размива миистичното обаяние, което витае около пирамидите и легендите за фараоните и техните богатства.

Египет е разположен върху обширна Африканска земя и се състои почти изцяло от пустинни и полупустинни области. Сърцевината на Египет е р. Нил, която преминава по цялото протежение на страната. Бреговете й представляват огромен животворен оазис. На устието на р. Нил, при вливането и в Средиземно море, се намира столицата на страната – Кайро.

Кайро, известен още като „тържествуващият град“ (triumphant city), e един от най-големите и най-посещавани  градове в света. Предлага изключително много забележителности на територията си – древни храмове, гробници, Християнски църкви, Османски паметници, Египетския Музей на Антиките. Всички те са разположени в границите на града или извън него.

Човек няма да скучае, ако попадне в този град. Има множество заведения, атракции, ресторанти и клубове, където може да се забавлявате до сутринта. Сред историческите забележителности са множество паметници на културата, музеи, църкви и др. Но несъмнено това, което се е превърнало в символ на Египет, са пирамидите на Гиза – най-величествените гробници в света. Хеопсовата пирамида е едно от „Седемте чудеса на света“.

Днес на територията на Египет има близо 110 пирамиди, повечето, от които са в лошо състояние. Някои от пирамидите са били победени от разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от пустинен пясък. Някои са построени като гробници за крале, други за кралици. Съществува схващане, че пирамидите са представлявали стълба, по която кралят да премине в рая. Според друго предание, пирамидата била символ на праисторическата могила, върху която слънцето се е родило.

Най-голямата мистерия около пирамидите и обект на разпалени дискусии е как са съумели древните египтяни да построят тези гигантски конструкции. Най-дребният камък от Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият – 40 000 кг. Не малко са предположенията за намесата на свръхестествени сили. Днес се е приело като най-логично заключението, че този трудоемък процес е траял десетки години. Според учени в изработката им са били заангажирани милиони хора. Едни трябвало да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, други – да разтоварват пренесените блокове на салове през реката и да ги превозват чак до Либийските планини. След което работниците строили пътя, по който после влачели каменните блокове, което е коствало не по малко труд от построяването на самите пирамиди. Този и строежа на подземните камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели десетилетия. Двадесет години приблизително отнемал строежът на самата пирамида, всяка страна, на която е около осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и почти толкова висока. Всеки каменен блок е не по-малък от тридесетина педи.

За съжаление, времената са оставили своя отпечатък върху това непостижимо съвършенство. Почти всички гробници са разграбени днес. Представа, че в пирамидите са лежали несметни богатства, може да се добие от единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е озовала в ръцете на учените – гробницата на Тутанкамон.
През 1924 г. Хоуърд Картър попада на Тутанкамоновата гробница и само от първата камера изнася 34 тежки сандъка със златни съдове, накити, скъпоценни камъни, украшения. В самата погребалната камера намира позлатен ковчег с размери, в него втори позлатен ковчег, а в него трети позлатен ковчег – саркофаг от един-единствен къс най-рядко срещан жълт планински кристал. В саркофага лежали още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на пръстите – златни напръстници, а на шията – двойна златна верига. Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели на 101 групи. Освен това, гробницата помещавала и красиво изработени статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки и скъпоценни предмети за употреба (напр. две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола). С една дума, както казал Картър: ”Човек онемява щом погледне тези съкровища” .

Мисля, че човек би се задоволил и само с поглед към прецизната конструкция на тези колосални постройки. Сред океана от златист пясък, пред величественото майсторство на древността, всеки би останал без дъх. И то съвсем оправдано.

15 .01. 2008 г. Радостина Пеева