Пещерите на България са много. Сигурно има и такива, които още не сме открили из дълбините на прекрасната си родина.

Осмеляваме се за кратко да ви поведем на разходка из недрата на родната България. Така ще опровергаем твърдението, че тя очарова с природата си, защото подземията и са не по-малко впечатляващи.

Дяволското гърло

Може би най-известната българска пещера е Дяволското гърло. Тя е сформирана в следствие пропадане на земните пластове и е разположена в Родопите.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м. височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. До нея се стига по изкопан сто и петдесет метров тунел . Реално тя е с толкова големи размери, че в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски".
От залата, по виеща се стръмна циментова стълба, се стига до естествения вход на пещерата. При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42 м).
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика. От траките е останало поверието, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни. Столетия са се изнизали и хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът към другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите девойки, за да се умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.

Леденика

Пещерата Леденика се намира в северозападната част на Врачанската планина, на 16 км. от Враца. През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено-кристалната си украса, дала името на пещерата.
Първата зала, през която се навлиза е Преддверието. То е и най-ниската част на пещерата.. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до Малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Там всичко е величествено и неповторимо.
От голямата зала, през железни мостове, се преминава през Малката и Голяма пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до Бялата зала. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” и то е достъпно само за най-запалените туристи.

Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е една от най-красивите пещери в България и е част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км., пететажна, лабиринтна и пропастна. Има изкуствено-прокопан отвор, а естествения е доста отдалечен. Специална пътека, минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Ефектно са осветени причудливи образувания.
Желязна стълба се изкачва до зала Разломна, която е заинтригуващ обект. Интересно е да се види Новогодишната зала.

Темната дупка

Пещерата Темната дупка се намира край река Искър на 52 км. северно от София. Състои се от две основни галерии, съединени по между си от много напречни коридори. Цялата система е разположена на 4 етажа. По дъното на пещерата тече река. Водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади.
Входната галерия на пещерата започва от 15-тина метров отвес. 50 метра по стеснението води до 40 метрова удобна галерия. През нея се стига до образованието „Чатала“ с височина 10 м. По парапетите му се изкачваме на втория етаж на пещерата. Там неголяма зала отвежда към сравнително тясна, чупеща се през няколко метра галерия. Пещерата е особена и много красива.

Бачо Киро

Западно от Дряновския манастир, в красива местност край тихото балканско градче Дряново, се намира пещера “Бачо Киро”. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните.
Първата зала на пещерата или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение. Тук е открито селище, датиращо от древни епохи. По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала, наречена така заради разнообразието от сталактити, спускащи се от снежнобелия таван на залата. Следващата зала е Срутището, покрита с десетки скални отломки. Оттам през Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала попадаме в най-красивата – Приемната зала.
По време на Османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.

Духлата

Сгушена в югозападните поли на Витоша, пещера Духлата се намира до Витошкото село Боснек. Тя е най-дългата пещера в България и се смята за една от най-красивите пещери у нас. Има шест пещерни нива и много на брой невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера.
Обстойното и разглеждане изисква да се катерите и преодолявате тесни галерии. Но всичко това си заслужава усилията, защото пред вас ще се разкрие неземната красота.
Духлата е забележителна с разнообразните си езерца, сталактитни и сталагмитни образувания, балдахини и драперии. Тук ще можете да се насладите на невероятните форми, които са се образували с векове.

Магура

Магурата е сред най-интересните пещери в България.
Тя има една главна галерия с няколко зали и различни странични разклонения.
Археологическите разкопки показват, че пещерата е била обитавана преди 5000 и 3000 години. Интересни са съхранилите се скални рисунки от раннобронзовия период.
От 1974 г. насам една от залите се използва като санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. При 75% от лекуваните са постигнати положителни резултати.
С името на тази пещера са свързани легенди за змейове и чудовища, охраняващи съкровищата на цар Иван Шишман и поп Мартин, който нападал турците.
До ден днешен иманярите не се отказват да търсят тези съкровища и така нанасят непоправими вреди на пещерата и нейния свят.

Съева дупка

Пещерата Съева дупка се намира на 11 километра западно от Ябланица. Тя се е образувала преди повече от три милиона години. Организирана е от няколко зали.
Първата зала се нарича Купена, поради огромния сталактон, наподобяващ купа със сено. Оттам се влиза във втората зала - Срутището. На запад Срутището постепенно се стеснява. Пътеката се прегражда от тънки каменни струни, наречени Органът на пещерата. Нежно и леко чукване по тях ги кара да зазвънят с цялата музикална гама. Друга поразяваща украса в тази зала е Каменният водопад. Третата зала е наречена Харманът. Това е кръгла и равна кухина, покрита с глина. В нея блестят толкова много сталактити, сталагмити и всевъзможни каменни образувания, че човек добива чувството, че се намира в нереален свят.
Последните две зали са Белият замък и Космос. Отново ни обкръжават сталактити, сталагмити, сталактони и драперии, оцветени в топли тонове, които заслепяват с яркия си блясък.

Чудните мостове

В Западните Родопи, на север от село Забърдо, се намира един от най-красивите природни феномени - Чудните мостове. Това прекрасно природно образование се е създавало в продължение на хиляди години. Чудните мостове са останки от съществувала преди това пещера. След земетресение тя се е разрушила и днес пред нас се открива това мраморно съвършенство.
Първият мост е с ширина 15-20 метра и се простира над дълбока 45-метрова пропаст. Вторият мост по-скоро прилича на тунел, защото дължината му е 60 метра. Големият отвор в началото се стеснява навътре. По неговото протежение водата като изкусен каменоделец е моделирала своеобразни форми.

Пещерите на България са истински подземни дворци с причудливо-украсени зали и галерии.

Някои български пещери са били обитавани още от времето преди да се роди древногръцкият мит за подземното царство. Техните стени са съхранили скални рисунки с образи на хора, животни, божества. Много легенди водят началото си покрай тези причудливи образувания.

Дълбоко в земните недра, занемели от красотата и пищността на каменните форми, ние откриваме чудесата на подземния свят на нашата приказна родина. За пореден път се прекланяме пред богатствата на България. Колко ли още неподозирани гледки крие тя?

 

08. 01. 2008 г. / Радостина Пеева